Гледка от връх Бузлуджа към прохода Шипка.

Снимка: Дармън Рихтър, 2016

ИСТОРИЯ НА ВРЪХ БУЗЛУДЖА

Дом паметник Бузлуджа е открит през август 1981 г., на място с огромно значение за българската история. Три ключови исторически събития са свързани с този планински връх: смъртта на Хаджи Димитър през 1868 г., битка между фашисти и партизани по времето на Втората световна война и основаването на Българска работническа социалдемократическа партия през 1891 г.

По-долу ще ви преведем хронологично през събитията, случили се на Бузлуджа – от революционните битки през 19 век, през полагането на основите на социалистическото движение в България и ранните проекти за меморизация, до решението за построяване на Дом паметник Бузлуджа.

1868: СМЪРТТА НА ХАДЖИ ДИМИТЪР

През 1369 година Втората българска държава – средновековна страна, разпростираща се от Черно море до Адриатическо – е завладяна от Османската империя. България остава под Османско вляние за почти 5 века, но по време на втората половина на 19 век, в страната се поражда силно революционно движение.

През 1868 г. в Румъния, двама от най-известните български революционери Хаджи Димитър и Стефан Караджа, сформират въстаническа чета, точно преди да прекосят река Дунав и да предприемат серия от атаки над Османските укрепления. Първоначално постигат победи, но на 9ти юли Стефан Караджа е ранен по време на сражение и заловен от Османците.

Хаджи Димитър повежда останалите въстаници в една последна битка, която се води на връх Бузлуджа на 18-ти юли 1868 г. В този момент четата наброява едва 58 души и бързо бива разгромена от многобройната османска войска. Някои са заловени, други убити в сражението, а Хаджи Димитър е смъртоносно ранен. Свален е от планината на носилка и по-късна умира от раните си.

Въпреки че Стефан Караджа и Хаджи Димитър недоживяват да го видят с очите си, едва 10 години по-късно България успява да отвоюва свободата си: в началото на 1876, Априлското въстание води до подкрепа от Русия и Руско-турската освободителна война от 1877-1878, която връща независимостта на България.

Връх Бузлуджа, чието име произлиза от турската дума „ледено“, за известно време носи името връх Хаджи Димитър и локацията става синоним на свобода и саможертва.

Паметник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1968 г.), близо до село Басарбово, отбелязва мястото, където тяхната чета е преминала Дунав през 1868 г.

Снимка: Дармън Рихтър, 2018

1877-78: БИТКАТА ЗА ПРОХОД НА ШИПКА

През април 1876 г. в България избухва въстание срещу Османската власт.

 

Революцията е бързо потушена от Османските войски, жителите на цели градове са избити като наказание за тяхното неподчинение, но тези кървави събития бързо попадат в полезрението на чуждестранните медии и през 1877 г., руският цар Александър II разполага своите отряди на Балканите.

Преминавайки река Дунав, за да стигне до северна България, армия от руски и румънски войници започва освобождаването на български градове от Османците. Една от най-решителните битки от тази война се води в прохода Шипка, на едва 10 км от Бузлуджа.

Руската армия не успява да напредне към южна България преди да победи османските гарнизони, които пазят планинските проходи, а най-значимият от тях, проходът Шипка, лежи точнo по средата на планината.

На 17-ти юли, руският генерал Гурко повежда 4 дивизии срещу четири-петхилядния турски гарнизон на Шипка, ръководен от Сюлейман Паша. След два дни тактически нападения, войската на ген. Гурко покоряват прохода Шипка и османците отстъпват.

По-късно същата година Сюлейман Паша води два последващи опита да превземе Шипка от новия гарнизон, съставен от руски войници и български доброволци.

Защитата на „орловото гнездо‘ на прохода Шипка през 1877 г.

Художник: Андрей Николаевич Попов,1893 г.

На 21-ви август армия от 38 000 османски войници напада гарнизона, наброяващ едва 7500 души, но бива отблъсната. Легендите говорят, че когато защитниците остават без амуниции започват да хвърлят камъни и телата на загиналите си бойни другари срещу османците. Сюлейман Паша се завръща на следващия месец и обстрелва гарнизона с артилерийски снаряди, преди да направи опит за фронтален щурм.  Османската войска е покосена още веднъж от силната българо-руска защита.

Четвърта битка се води на прохода Шипка от 5-ти до 9-ти януари 1878.  След като покорява последните опити за съпротив в северна България, ген. Гурко успява да се измести на запад към София и около южните части на планината.

Османската армия на Шипка е позиционирана между гарнизона на север и наближаващата от юг армия на ген. Гурко, което елиминира всички шансове за отстъпление. Османската власт се предава и на 3ти март 1878 г. Руската коалиция печели войната.

През 1934 г. в чест на тези събития е издигнат паметника Шипка. Въпреки че Дом паметник Бузлуджа не е бил отявлено свързван с битките на шиченския проход, той без съмнение допълва силното усещане за национализъм, вече свързано с този планински район. И двата паметника са представени заедно в Националния парк-музей Шипка-Бузлуджа.

Паметника на Димитър Благоев (1981), отбелязващ началото на пътя към връх Бузлуджа.

Снимка: Дармън Рихтър, 2015

1891: ЗОРАТА НА БЪЛГАРСКИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ

Първите социалистически групи в България започват да се срещат около 1886 г. Политическият философ Димитър Благоев играе ключова роля за формирането на българското социалистическо движение. Той публикува първите български преводи на „Комунистическия Манифест“ (Маркс и Енгелс, 1848 г.) и „Капитал“ (Маркс, 1867) в допълнение към неговия личен труд „Какво е социализъм и има ли той почва у нас?“ (Благоев, 1891 г.)

Срещите на социалистическите привърженици започват през 1886 г, но т.като царистите и след-османските държавници не гледат с добро око, тези срещи се провеждат тайно. Някои от първите фракции се създават в Стара Загора, Габрово, Сливен и Казанлък  – градове, разположени в централна България, разпръснати на север и юг от планината.

През 1891 г., когато Благоев решава да обедини тези отделни фракции в една цялостна социалистическа организация, Бузлуджа естествено се явява най-подходящото място за това – дискретно и вече заредено с национално значение. Годишото отбелязване саможертвата на Хаджи Димитър, се използва като параван за събирането на някои от най-обещаващите социалистически групи в страната.

Първият български социалистически конгрес (както става известно това събиране) се провежда на 2-ри август 1891 г. на връх Бузлуджа и дава началото на Българската работническа социал-демкратическа партия, предшественик на Българската комунистическа партия, която в последствие става управляващата партия в страната.

„Конгресът на Бузлуджа от 1891 г.“

Художници: Кирил Буюклийски и Петър Петров, дата неизв.

1898: ПАМЕТНИК БУЗЛУДЖА

До края на 19-ти век много българи ходят на поклонение до връх Бузлуджа. През 1898 г. Владика Кусевич от Стара Загора предлага да се издигне паметник на мястото – обелиск с кръст, параклис и мемориална градина в чест саможертвата на Хаджи Димитър и неговата чета. Планира се също и осем метрова статуя на Хаджи Димитър, извисяваща се над планината. Обусловеното от икономически кризи, управление на Цар Фердинанд, става причина този проект да не бъде осъществен.

1936 г: ХИЖА БУЗЛУДЖА

Първият осъществен мемориален проект на връх Бузлуджа е къща за гости – хижа Бузлуджа, която отваря врати през 1936 г. Сградата се създава да приюти множеството посетители, които по това време посещават върха, за да изкажат почитта си към Хаджи Димитър и неговата чета. Построяването на хижа Бузлуджа има за цел да насърчи и образователен туризъм в района.

Хижа Бузлуджа отваря врати на 2-ри август, 1936 г. и е първата сграда на връх Бузлуджа.

*Автор неизвестен*

1944: ПАРТИЗАНСКОТО ДВИЖЕНИЕ

По време на  Втората световна война, България приема страната на Нацистка Германия, с което поражда недоволство у много българи. Създава се национално партизанско движение за съпротива, в което водеща роля заема Българската работническа социалдемократическа партия – известна днес като Българска комунистическа партия.

На 25-ти януари 1944 г. партизани от Габрово и Севлиево нападат от засада фашистки отряди, участващи в тренировъчни учения на връх Бузлуджа. Следва ожесточен престрелка, по време на която трима партизани изгубват живота си.

Български партизани празнуват победата си и поздравлението на Червената армия.

Снимка: Евгений Ананьевич Халдей, 1944 г.

1959 г.: АРХИТЕКТУРЕН КОНКУРС

През септември 1944 г, съветската Червена армия влиза в България и изтласква нацистите извън Източна Европа. В следващите няколко години, победилите партизани създават коалиционно правителство с Българската комунистическа партия, в което БКП бързо поема властта. Проведеният през 1946 г. национален референдум, замества монархията с еднопартийна система на управление.

Новият режим издига много паметници в името на победата на българския социализъм. На връх Бузлуджа в частност, е отдавано изключително значение, като „родното“ място на социалистическото движение в България. На 29-ти януари 1959 г, е обявен конкурс за архитектурни предложения за четири паметника, чрез които да се отбележат славните исторически събития, случили се в планината.

1961: 70 ГОДИНИ СОЦИАЛИЗЪМ

На 2-ри юли 1961 г. – 70 години след основаването на първата българска социалистическа организация – 3 от 4-те паметника са открити: статуя на Хаджи Димитър, гравиран релеф на конгреса на Бузлуджа, организиран от Димитър Благоев през 1891 и паметник в чест на партизанските отряди от Габрово и Севлиево, които побеждват фашистите по време на Втората световна война.

Четвъртият паметник е трябвало да бъде по-голям и внушителен от другите – изискванията са за червена звезда, поставена точно на върха на планината. Конкурсът за този паметник е спечелен от младия архитект Георги Стоилов, чийто изключителен талант е вече доказан в редица проекти на хотели и обществени сгради. Размерът и комплексността на грандиозния паметник Бузлуджа не позволяват той да бъде завършен на време за юбилейната церемония.

Ляво:Паметник на Хаджи Димитър (1961)

Среда:Монументален каменен барелеф на Конгреса на Бузлуджа от 1891 г. (1961)

Дясно:Паметник на загиналите партизани (1961)

Снимки: Артин Азинян, 1984

Горе:Паметник на Хаджи Димитър (1961)

Среда:Монументален каменен барелеф на Конгреса на Бузлуджа от 1891 г. (1961)

Долу:Паметник на загиналите партизани (1961)

Снимки: Артин Азинян, 1984


sources:

  • Бел, Джон Д. (1986 г.) „Българската комунистическа партия от Благоев до Живков“, издателство Хуувър Инститюшън
  • Благоев, Димитър (1891 г.) „Що е социализъм и има ли той почва у нас?”
  • Чари, Фредерик Б. (2011 г.) „Историята на България“, издателство Грийнууд
  • Рошковски, В. и Кофман, Дж. (2015) „Биографичен речник на Централна и Източна Европа през ХХ век“, издателство Рутледж.
  • Ван дер Линден, М. и Роджан, Дж. (1990) „Формирането на трудовите движения 1870-1914: Международна перспектива“, издателство Брил