Откриващата церемония на връх Бузлуджа, 23 август, 1981

*автор неизвестен*

1971: ПРОЕКТОПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АРХИТЕКТ СТОИЛОВ

През 1961 година, по повод 70 годишнината от срещата на групата на Димитър Благоев на връх Бузлуджа и основаването на Българската работническа социалдемократическа партия, в планината са изградени три паметника. Първоначалният план е да се създаде и четвърти – светеща червена звезда на върха на планината.

Архитект Георги Стоилов внася проектопредложение за този четвърти паметник, което включва пръстен върху 6 колони и кула в центъра му, носеща звездата.

Този проект остава пренебрегнат през 1961 г., до момента, когато десет години по-късно, Стоилов получава телефонно обаждане, с покана да ревизира плановете си. Предвид екстремните зимни условия на върха (със силни ветрове и температури често достигащи до -25°C), новото изискване е за мемориален дом с отопляеми помещения, в които да се приемат посетители и да се провеждат събития.

Стоилов преработва първоначалния дизайн като включва помещение във формата на чиния с пристроена към нея кула, на която е монтирана звездата. След допълнителни ревизии Стоилов разделя елементите като поставя кулата извън „чинията“, с цел по-голяма стабилност и устойчивост срещу вятъра и евентуални земетресения

Стилът на паметника Бузлуджа, предложен от Стоилов, е вдъхновен от популярния тогава в Западна Европа архитектурен брутализъм. Архитектът споделя и влиянието на Лудвиг Мис ван дер Рое, Гропиус и Льо Корбюзие.

Воден от идеята да създаде паметник, който да издържи теста на времето, Стоилов включва както древни, така и футуристични мотиви в проекта си. Сред източниците на вдуъхновение за Бузлуджа, той посочва пантеона в Рим, и научно-популярните филми от 50-те години. Кръглата форма го привлича също и като символ на безкрайността, отразяващ известната комунистическа тема за създаване на вечно бъдеще; вечна слава.

1. Първоначалното задание е било за червена звезда на връх Бузлуджа Скица на Георги Стоилов, 2014.

Скица на Георги Стоилов, 2014.

2. Георги Стоилов печели конкурса със своя дизайн за пръстен върху 6 колони, заобикалящ кула, върху която е поставена червената звезда.

Скица на Георги Стоилов, 2014.

3. Съобразявайки се с изиксването за закрито пространсво за посетители, Стоилов проектира сферично тяло вместо пръстен.

Скица на Георги Стоилов, 2014.

4. Във финалния проект, кулата е изместена в страни, за да се подсигури повече стабилност.

Скица на Георги Стоилов, 2014.

1974-1981: СТРОЕЖ

Първата стъпка е да се изравни върха, така че да се подсигури стабилна основа. За целта са използвани взривове и височната е намалена с 9 метра – от 1441 м до 1432 м. Повече от 15,000 кубични метра скали са премахнати от върха, за да се положат основите на паметника.

Над 6000 души допринасят с труда си за изграждането на паметника Бузлуджа. Това включва инженери, художници, дизайнери, скулптори, голям брой работници – доброволци, както и 500 военни от Строителни войски, под командването на генерал Делчо Делчев.

Строителните екипи работят на смени от май до септември, за да се възползват максимално от по-меките климатични условия. В близост до строителната площадка е изградено селище с жилищни постройки за работниците, което остава на връх Бузлуджа в продължение на седем години. Междувременно са построени и нови пътища за транспортирането на строителни материали, част от които: 70,000 тона бетон, 3,000 тона стомана и 40 тона стъкло.

 

Строежът на купола.

Снимка: Артин Азинян, дата неизв.

МОЗАЙКИТЕ

Вътрешността на паметника е богато украсена с мозайки, които илюстрират алегоричната история на Българската комунистическа партия. Пасторални сцени на колективно земеделие; лицата на студенти, учени и космонавти, изобразени заедно с картини на антифашистки битки.

На един от панелите е изобразена впечатляваща сцена на работници-комунисти, забиващи вилите си в символичния змей на чуждестранния капитализъм.

На едната страна на основната зала са разположените образите на световните комунистически герои – Маркс, Енгелс и Ленин, а на отсрещната страна са изобразени български комунистически личности. Лицата на Димитър Благоев – основател на българския социализъм и Георги Димитров – първия комунистически лидер на България са разположени до лика на Тодор Живков, лидер на комунистическа България между 1954 и 1989 г.

В онези времена е било спорно дали ликът на Тодор Живков да присъства, т.като е необичайно да се овековечават комунистически лидери приживе. Мемориалът Бузлуджа е открит, когато Живков е вече на 69 години приемайки, че паметникът ще е символ на неговото наследство. (Години по-късно ликът на Живков е първото нещо, което се  унищожава: през 1992 г. членове на собствената му партия откъртват парчета от мозайката в опит да се дистанцират от опозорения диктатор).

Покриващи площ от 510 кв.м., мозайките са  изработени от 35 тона кобалтово стъкло (или смалта) внесени от Украйна. Парчетата са в 42 цвята и са подреждани от 60 майстори в продължение на 18 месеца.

Външната част на пръстена – наблюдателната платформа по ръба на „чинията“, е декорирана с друг вид мозайки. На това място са използвани естествени камъчета, събрани от реките в България. Всеки от 14-те майстора, декорирали тази част от паметника,  изработва по един панел, който илюстрира по-широк спектър от българската история. Тъй като тази страна на стената е изложена повече на разрушителното влияние на атмосферните условия, само около 50% от мозайката е все още запазена.

В центъра на вътрешния купол е разположен трети панел от мозайки, изобразяващ сърп и чук. Емблемата е с размер около 5 кв.м и се намира точно над церемониалната зала като около нея е изписан цитат от Манифест на Комунистическата партия:

„Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“

1977: КУЛАТА И ЗВЕЗДИТЕ

Строежът на кулата е считан за отделен проект от този на основната сграда на паметника. Под ръководството на Генади Милованов, строителната бригада завършва строежа за две години.

Размерите на кулата са: 70 м височина, 9 м обиколка в основната и 16 м обиколка в най-високата точка. Основите са положени на дълбочина 16 м. Вътрешен асансьор е водел до наблюдателна платформа на върха, откъдето се разкрива панорамна гледка към Балкана.

Стъклените звезди, разположени на северната и южната страна на кулата са считани за най-големите в света за това време – 12 м обиколка. Произведени са в Киев (тогавашната столица на Украинската Съветска Социалистическа Република) и са направени от синтетично рубинено стъкло, като всяка от тях е с тегло 3.5 тона. За осветяването на звездите са използвани 32 прожектора, разположени във вътрешността и захранвани от генератор, достатъчо мощен да осигури електричество за 500 семейства.

Твърдяло се е, че звездите на Бузлуджа могат да бъдат видяни от разстояние толкова, колкото от румънската граница на север и от гръцката на юг.

Първоначалният план е звездите да се осветят едва за грандиозната церемония по откриването, предвидена за 1981 г. Но през 1977 е получено нареждане от главния секретариат, звездите да се осветят по време на светлинно шоу по повод честването на 60-годишнината от Октомврийската революция в Русия. За тази цел строежът се ускорява и звездите светват 4 години по-рано от планираното.

1979: ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТА

Архитектът на паметника Георги Стоилов сам предлага парите за строежа на Дом паметника Бузлуджа да не бъдат предоставени от държавата, защото това би било в тежест на националния бюджет. Според него проектът е „паметник на народа“ и е по-добре хората да бъдат насърчени да направят доброволно дарение в полза на изграждането му.

Първоначалната стойност за построяването на паметника достига 14 милиона лева (днес приблизително $35 милиона долара*). Населението, тогава наброяващо 8.8 милиона българи, съумява да събере дарения на обща стойност 16.2 милиона лева. Голяма част от тези средства са набрани чрез дарения и от продажба на възпоменателни пощенски марки. Макар и парадоксално, някои твърдят, че са виждали дискретно вмъкнат ред във фишовете си заплата, съдържащ: 0,5 лв „данък Бузлуджа“.

Остатъкът от набраните за строежа средства, е оползотворен за изграждане на пътна инфраструктура и детски градини в региона.

Генерал Делчо Делчев, командир на строителни войски, отбелязва: „Непредвидените предизвикателства по изграждане на паметника, като доставка на вода, електричество, новият път от Крън до Бузлуджа и др. начисляваха грубо 9 милиона лева и бяха подсигурени от съответните министерства. Общите разходи за построяването на мемориалният комплекс Бузлуджа, достигнаха 25 милиона лева.“

Вземайки предвид значителната инфлация, която настъпи в България в началото на прехода към демокрация, цялостната стойност на проекта Бузлуджа се равнява на еквивалента на $ 62,5 милиона днес.

Екземпляри от възпоменателните пощенски марки, продавани с цел набиране на средства за изграждането на паметника Бузлуджа

*архивен материал*

1981: ЦЕРЕМОНИЯ ПО ОТКРИВАНЕТО

Реч на Генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков по повод церемонията за откриване на Дом паметник  Бузлуджа, 23.08.1981 г.:

“Щастлив съм, че на мен се падна историческата чест да открия Дома паметник Бузлуджа, издигнат в чест на подвига на Димитър Благоев и неговите съратници, които преди 90 години изградиха революционната марксистка партия в България.“

“Нека никога не пустеят пътеките, които водят тук, на този легендарен старопланински връх Бузлуджа, където първите марксисти дойдоха, за да поемат от възрожденците щафетата на чистата любов към народа!“

“Нека поколение след поколение, както на  социалистическа, така и на комунистическа България, да идват тук да се прекланят пред подвига и делото на предците си – тези, които дадоха всичко в името на народа. Нека усетят облагородяването и укрепването на духа. От въодушевлението породено от припознаването на техните мечти и идеи, до въодушевлението, което изпитваме тук днес.

“Слава на Благоев и благоевци – първите сеячи и апостоли на социалистическите идеи в България, безсмъртните корени на Българската комунистическа партия в народната душа! Слава и за вас, ветерани и млади членове на нашата Ленинистка българска комунистическа партия!…“

Тодор Живков държи встъпителна реч по време на церемонията по откриването през 1981 г.

*aвтор неизвестен*

1981-1989: ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ПАМЕТНИКА

Паметникът Бузлуджа функционира почти десетилетие. Заедно с множество дуги мемориални комплекси в България, той е част от мрежа образователни обекти, част от културното наследство, но предвид своите размери и комплексност, той определено е „перла в короната“.

Оценявайки приноса на българския народ за изграждането на паметника, входът първоначално е безплатен за всички. В следствие на големия интерес, посещенията са възможни само с предварително записване. Много от посещенията са организирани от училища и предприятия, в резултат на което, броят на посетителите наброява повече от 2 милиона души за първите 8 години от неговата експлоатация. Според арх. Георги Стоилов, в натоварени дни паметникът е функционирал с капацитет от 500 посетители на час.

Когато не е ползван като публично достъпен музей, в Дом паметник Бузлуджа са се провеждали мероприятия, организирани от БКП. В този екстравагантен паметник на българския социализъм са се провеждали церемонии по награждаване, както и визити на чуждестранни делегации.

Дом паметник Бузлуджа остава в експлоатация до 1989 г., когато през ноември същата година, съпартийци организират свалянето на Тодор Живков от поста му и скоро след това цялата еднопартийна система на българската комунистическа партия е разрушена. Паметникът Бузлуджа бързо става излишен.

Големи тълпи, развълнувани от посещението си в новопостроеният мемориален комплекс Бузлуджа

Снимка: Бедрос Азинян, дата неизв.

90-ТЕ ГОДИНИ: УПАДЪК НА ПАМЕТНИКА

Политическите промени, възникнали в България в началото на 90-те години поставят началото на нова демократична епоха. Отварянето на страната към западната култура и капитализма не оставят място за социалистически паметници. Паметникът Бузлуджа е затворен и оставен на произвола за почти десетилетие.

В края на 90-те, България се сблъсква с  икономическа криза и несигурно бъдеще. Много граждани обвиняват предишния режим и след 1997 г. консервативното и силно антикомунистическо правителство, ръководено от премиера Иван Костов, започва събарянето на видни паметници от времето на комунизма. През август 1999 г., правителството на Костов използва булдозери и експлозиви, за да разруши мавзолея на Георги Димитров: бяла мраморна гробница, разположена в центъра на София и съхраняваща тленните останки на първия български комунистически лидер.  Построен през 1949 г., този социалистическо-класически мавзолей е считан за първият комунистически проект в страната. Въпреки резултатите от проведено проучване показващо, че две трети от населението е против, мавзолеят се превръща и в първият паметник на социализма, разрушен по политически мотиви.

Приблизително по същото време (1999 г.) правителството на Костов разпуска охраната на паметника Бузлуджа, като по този начин оставя сградата отворена за обществото. Не след дълго, мародери заграбват метала и други ценни материали. Най-скъпите предмети изчезват веднага, в това число и таванът, направен от солидна мед като дори се спекулира, че членове на правителството ги присвояват за себе си. Тези, които вярват, че червените звезди на кулата са направени от истински рубини, стрелят по тях с пушки, но за тяхно разочарование са обсипани единствено от синтетично рубинено стъкло.

Дъжд и сняг проникват през разрушеният покрив и прозорци и това, което не е откраднато бързо започва да се разпада.

Церемониалната зала във вътрешността на паметника.

Снимка: Дармън Рихтър, 2016

2000-те: БУЗЛУДЖА ДНЕС

Днес, Дом паметник Бузлуджае е едва бледо подобие на миналото си величие. Стъклата на прозорците липсват, червените звезди са жестоко повредени, а сложните стенописи, украсяващи интериора постепенно стават жертва на разруха под влияние на метеорологичните условия.

Дори в това плачевно състояние обаче, Бузлуджа продължава да привлича нови посетители. Комбинацията на спиращо дъха местоположение, меланхоличната атмосфера на разпад и голямото политическо значение на паметника привличат вниманието на световните медии.

Снимки на паметника Бузлуджа се разпространяват по цял свят, докато хора от всички краища на планетата се стичат към Бузлуджа. Паметникът често е описван като една от най-красивите модерни руини и получава широко признание за своите забележителни инженерни и архитектурни постижения.


sources:

  • Чари, Фредерик Б. (2011) „Историята на България“, издателство Грийнууд.
  • Гранитски, Иван (ед.) (2018) „Георги Стоилов: С визия за бъдещето, издателство Захари Стоянов
  • Минар, Адриен (2018) „Бузлуджа: Мракът на една утопия“, издание Б2.
  • Стоилов, Георги (2015) Лично интервю с Ричард Ф. Мортън, преведено от Михаил Кондов, 7 август 2015.
  • Трънкова, Д., Георгиев, А., Лозанов, Г. и Груев, М. (2018) „Ръководство на комунистическа България“, фондация „Свобода на словото“
  • Юруков, Илия (1991) „Георги Стоилов и партньори (архитектурна монография)“, издателство Артерихере.