КРАТКА БИОГРАФИЯ НА АРХИТЕКТ ГЕОРГИ СТОИЛОВ

Георги Владимиров Стоилов е роден на 3-ти април 1929 г. в Кондофрей, България – село в област Перник.

По време на Вората световна война е един от най-младите анти-фашистки партизани в България. Петнадесет годишен постъпва в Радомирската партизанска бригада.

През 1944 година се присъединява към Работнически младежки съюз, а през 1949 г. става пълноправен член на Българската комунистическа партия.

През 1954 г., Стоилов учи в московския архитектурен институт и още съшата година започва работа в инженерната фирма Главпроект. По-късно през 1965 г. прекарва година в Париж, специализирайки градоустроство.

“The courier of the legendary guerrilla commander Slavcho Transky, ‘Goshko’ from Kondofrey.” Sketched by Boris Angelushev for Заря (Dawn), 1944.

Ляво: В средата: заснет с партизански офицери през 1944

*автор неизвестен*

Дясно: Куриерът на легендарния командир Славчо Трънски, „Гошко“ от Кондофрей

Скица от Борис Ангелушев за Заря, 1944

Хотел Рила, София (1961)

Снимка: Стефан Спасов 2019

Един от първите проекти на Стоилов е дизайнът на хотел Родина в София (1961), в последствие получава поръчки за различни държавни и развлекателни сгради из цяла България, включително: Международният младежки къмпинг в к.с. Дружба, близо до Варна (1961); Централата на БКП и Народния окръжен съвет в Перник (1962); сградата на Българско национално радио (1971) и много други. В допълнение към работата му в България, сред другите проекти на Георги Стоилов са: жилищен комплекс в Дубна, Русия; сградите на посолствата на България в Кабул, Афганистан и Хавана, Куба; както и проект за търговски център в Астана, Казахстан.

Дело на архитекта са и някои от най-забележителните мемориални комплекси в България. Той създава Паметник за загиналите в отечествената война (1964), Арката на свободата в прохода Беклемето (1980), както и Пантеона на героите в Сърбо-българската война на Гургулят (1985).

Дом паметника Бузлуджа продължава да бъде най-известният му проект.

Паметник за загиналите в отечествената война (1964)

Снимка: Дармън Рихтър, 2015

Арка на свободата, проход Беклемето (1980)

Снимка: Дармън Рихтър, 2014

Пантеон на героите в Сръбско-българската война на Гургулят (1985).

Снимка: Стефан Спасов, 2019 г.

Георги Стоилов заема и поста кмет на София от 1967 до 1971 г., след което бива назначен като министър на Архитектурата и благоустройството до 1973 г. През 1979 г. е избран за Председател на Съюза на архитектите в България, а от 1985 до 1987 г. е председател на Международния съюз на архитектите. През 1987 г. Стоилов съ-основава Международната академия по архитектура, на която е президент и до днес.

Арх. Георги Стоилов в дома си в София.

Снимка: Добрин Кашавелов за списание 8, 2019 г.

Георги Стоилов: Списък с почести

Почетен професор на Техническия университет в Тбилиси, Грузия (1984)

Гостуващ професор на Американския университет в Ню Йорк (1985)

Почетен професор на Националния политехнически институт в Мексико (1985)

Академик от Френската академия по архитектура (1985)

Почетен член на Съюза на архитектите на СССР (1986)

Почетен член на Американския институт за архитекти (1986)

Почетен член на Федерацията на Мексиканските Архитекти (1986)

Почетен член на Съюза на испанските архитекти (1986)

Почетен професор на университета в Буенос Айрес, Аржентина (1986)

Почетен член на Кралския институт на канадските архитекти (1987)

Почетен член на Съюза на архитектите в бивша Чехословакия (1987)

Академик на Международната академия по архитектура (1987)

Доктор Хонорис Кауза от Московския институт по архитектура, Русия (2001)

Академик от Руската академия по архитектура и строителство (2001)

Академик на Руската академия на изкуствата (2001)

Академик на Академията за архитектура в Украйна (2002)

Президент на Международната академия по архитектура


sources:

  • Granitski, Ivan (ed.) (2018) Georgi Stoilov: With a Vision for the Future, Zahariy Stoyanov Publishing House
  • Stoilov, Georgi (2015) Personal interview with Richard F. Morten, translation by Mihail Kondov, 7 August 2015
  • Yuroukov, Ilya (ed.) (1991) Georgi Stoilov & Partners (architectural monograph), Arterigere